Директивата на ЕС за ДДС, дава възможност, да се облекчи бизнеса по време на криза
В последно време, много се говори за справедливото данъчно облагане и ако се замисли човек, едва ли има по-голяма несправедливост от тази, да трябва да плащаш данъци на държавата, без още да си си събрал вземането. Най-голям е проблемът за малките и средните фирми, които трябва до 14-то число на следващия месец да преведат в държавната хазна ДДС-то по фактурите, които са издали, но все още не са получили плащания за тях. Преди кризата случаите на неплащане от страна на контрагент бяха рядкост, но в последните години междуфирмената задлъжнялост рязко се увеличи и изправи много фирми пред фалит. Постоянно се говори за какви ли не стратегии за подпомагане на малкия и средния бизнес по време на криза, а се оказва, че ако четеш директивите на ЕС, може да намериш много практични решения.
Такъв пример е Директива 2010/45/ЕС, с която се променя европейската директива за ДДС (Директива 2006/112/ЕС) и която позволява на държавите членки да въведат схема на отчитане на ДДС за малки и средни предприятия, основана на паричния поток. Целта на директивата е да даде възможност на държавите-членки да създадат механизъм за подпомагане на определени предприятия, които срещат затруднения при плащането на ДДС. Трябва да отбележим, че разпоредбата не е задължителна за прилагане и въвеждането на такъв механизъм зависи само от желанието на съответната държава-членка и нейното правителство.
Съгласно общите правила на системата за ДДС, лицата са задължени да включат в дневниците по ДДС всички приходни фактури, които са издадени през дадения месец и да заплатят на бюджета начисления по тях данък, независимо дали са получили плащане от своите контрагенти. Когато лицата получат данъчни фактури от своите доставчици, те имат право да ги включат в дневниците по ДДС в период от 12 месеца, независимо кога тези фактури са платени на доставчиците.
Механизмът на отчитане на ДДС на база паричен поток работи по следния начин – регистрирани лица, отговарящи на определени изисквания издават данъчни фактури по общия ред, но включват в дневника на продажбите си само тези приходни фактури, които са платени. Лицата имат право да включат в дневниците по ДДС само онези фактури на свои доставчици, които те реално са платили. По този начин, малки и средни предприятия биха могли да се разчитат с бюджета за ДДС само за такива доставки, които са платени. Ако дадена фактура никога не бъде платена, данъкът по нея никога няма да бъде преведен в бюджета, но и отсрещната страна никога не би могла да ползва данъчен кредит.
Съгласно директивата, държавите членки могат сами да определят условията за прилагане на такава схема. На практика схемата се прилага само за определени предприятия, например с оборот под определен праг и за определени доставки – не за всички доставки може да бъде приложен методът на паричния поток. Румъния ограничава предприятията, които могат да влязат в схемата, ако техния облагаем оборот е под 500 хил.евро годишно, прагът в Полша е 1,200 хил.евро, прагът в Ирландия е 1 млн. евро, а прагът във Великобритания е 1,350 хил.британски лири. Съгласно вътрешното законодателство на Румъния, която въвежда този механизъм от 01.01.2013 г., дружествата избрали да прилагат тази схема, не могат да я използват при освободени доставки и доставки с обратно начисляване. Във Великобритания, схемата не може да се прилага при лизингови и комисионни договори, вътрешнобщностни придобивания, фактури с падеж над 6 месеца и в случаи на авансови плащания. Големите предприятия, които не попадат в праговете за отчитане на ДДС на база паричен поток прилагат общите правила, с изключение на случаите, когато получат фактура от лице, прилагащо схемата. Тези лица включват в дневниците по ДДС издадените фактури, независимо дали те са платени и само онези фактури към техни доставчици, прилагащи схемата, които са платени.
Предимствата за бизнеса ще са безспорни, ако схемата се приложи в България:
1. Тази схема, ще спаси много малки и средни фирми буквално от фалит. Междуфирмената задлъжнялост и липсата на адекватни механизми за събиране на вземанията, доведоха до затварянето на много предприятия в България, а други едва кретат. Много от тези фирми не могат да си позволят дългия и скъпо струващ съдебен път за събиране на вземанията и отсрочването на плащането на ДДС към държавата, ще е глътка въздух за тях.
2. За държавата ще е от полза тези предприятия, да продължат да функционират, да плащат данъци и да дават работа на милиони хора( в България, в малки и средни фирми, работят около 95% от заетите в частния сектор). Ако част от тези предприятия фалират, много хора ще се озоват без работа и ще чакат обезщетения от държавата. Едва ли това е мечтата на правителството и то в годината на изборите.
3. Една такава схема ще бъде от полза и за бюджета, защото при много от веригите за източване на ДДС, няма реални плащания, а само се издават фактури. Точно този механизъм ще бъде премахнат, ако бъде въведен принципът за отчитане на ДДС на база паричен поток.
Сигурно ще изникне въпросът, какви ще бъдат загубите за бюджета? Самият принцип на действие на схемата е такъв, че издателят на фактурата не плаща ДДС, но и получателят не може да го ползва, ако не е платил фактурата, което прави механизмът неутрален към фиска. Предвид разликите в мащабите в държави, като Великобритания, Полша и Румъния, които са въвели този принцип и България, най-вероятно ефектът върху нашия бюджет би бил минимален.
Тази схема не може да се въведе веднага, защото се изисква да бъде извършена определена подготвителна работа, като промени в софтуерните системи, защото издадените фактури няма да влизат автоматично в дневниците на продажбите, а ще има значение дали са платени или не, да се създаде регистър на фирмите, които ще могат да използват схемата и т.н.
Ако перифразираме думите на американския космонавт Нийл Армстронг – „Това ще е малка стъпка за бюджета, но голяма за малкия и средния бизнес“.
Материалът е подготвен от екип на Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия(АССП)