автори:
Институт на дипломираните експерт-счетоводители и
Асоциация на специализираните счетоводни предприятия,
4 декември 2015 г.
В края на календарната година – време наситено с много законодателни промени – 43-то Народно събрание прие изцяло нов Закон за счетоводството, който влиза в сила от 01.01.2016 г.
В основата на създаването на нов счетоводен закон е прилагането в националното законодателство на изискванията на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия.
Постигнатите резултати в закона посредством транспониране изискванията на новата европейска рамка, при съобразяване със спецификите на предприятията в българската икономика и при отчитане на националните особености и потребности, свързани с финансовата отчетност, са:
Кое е новото? Ключови акценти – поглед към стрелките:
- въвеждане на облекчения за микро- и малки предприятия във връзка с изготвяне и представяне на финансова информация;
- въвеждане на хармонизирани на европейско равнище критерии за категоризация на предприятията;
- по-широко приложение на национална отчетна рамка – национални счетоводни стандарти, като прилагането на международните счетоводни стандарти остава задължително само за предприятията от обществен интерес;
- въвеждане на изисквания за изготвяне и представяне на нефинансова декларация и доклад за плащанията към правителствата;
-
разширяване на административните санкции, които следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.
Отговорът на професията:
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители и Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия вярват, че повишаването на качеството на финансовите отчети /индивидуални и консолидирани/ е в основата на подобряване на инвестиционния климат в страната. Повишаването на доверието на обществото и бизнеса чрез постигане на по-прозрачна и съпоставима финансова информация е от съществено значение за икономическия прогрес в Република България.
ИДЕС и АССП считат, че подобряването и усъвършенстването на нормативната рамка на финансовата отчетност е непрекъснат процес на разумен диалог между държавните институции и професионалните организации и следва да е приоритет и на двете страни, за да се постигнат възможно най-високи професионални резултати.